Въздишка.
Топъл дъх по врата ти.
Топлина.

Нежна, дива и хладнокръвна вървя.
Нощ е, което значи, че е време за лов. Време за оцеляване и мирис на смърт. Стъпвам в студена локва от кръв, някой вече е ловувал тук. Продължавам, гледам в тъмнината, вървя и следвам миризмата. Миризма ...

Стоя си, без посока. Дишам с остатъчен кислород, справям се.
Сгушена в ъгъла на тясна, тъмна стая, където ме остави. Реших да не мърдам от там, може би ще се върнеш. Няма прозорци, вратата е затворена, няма от къде да влезе въздух.
Консуми...