Мога да бъда навсякъде. Мога да бъда на север и юг.
Мога да ида на някъде и да не се върна до тук.
Мога да стигна далече и да не съм същата като преди.
Мога и да вървя в една посока докато не останат от мене следи...

Мога да се изтощя и изпия от бягане
и да бягам
на някъде...
Но от какво бягам? Искам ли да тръгна към нещо?
Не знам. 
В безцелни посоки се лутам, за да разбера, 
че нямам идея накъде съм тръгнала да вървя.

Мога да тръгна, но връща ме
вятър силен и бута ме
обратно
към теб.

За да научиш се да вървиш
трябва ти помощ от някой,
но аз не знам как без да ме държиш...
Обездвижена, минавам на пряко
по пътища, които не знам даже къде водят.

Мога да ходя завинаги.
Мога да се променя хиляди пъти.
Мога да искам от хората помощ.
Мога да казвам "мина ми".
Мога да не се сещам за гласа ти.

И какво? Пак ще се върна евентуално?
Затова ли ще съм извървяла километри в края? 
Всичко е прекалено нереално.
Защо да вървя в посока, която не зная?

Само защото мога да тръгна на някъде
ли ходя?
Защото не искам да стоя на едно място?
Или не мога?