ако някога обичал си ти люляци
сега по навик ли ми казваш,
че обичаш пролетните малки улици,
защото напомнят ти за тях да ми разказваш.
ако някога обичал си и мириса на виното
сега по навик ли го пиеш?
например, както ходиш в киното
от реалността, за да се скриеш...
пак по навик?
и така ли ме държиш и за ръка,
по навик? Без да се замислиш?
какво ти правя или ти направих,
за да съм като люляците-даденост,
така ли даваш ми обратно сляпата отдаденост?
ако някога обичал си ти мен
на навикът зловещ ли си в плен?
едно е да си мислиш, че обичаш жарко,
но да обичаш само в изречения е жалко.
хвани ръката ми веднъж отново,
отпий и чаша вино, лилавите цветя събери във ваза,
обичай ме наново,
навикът любов не ми показа.